Банална история.
Катя е жена, която прави впечатление. Облича си красиви рокли,блузки,бижута и якета.Понякога слага хубав грим. Винаги се поусмихва мило, любезно поздравява съседите. На улицата се старае да се движи внимателно.Дори да няма минувачи.Ефектна е. Даже срещите ѝ с Боби станаха повод за много коментари и обсъжданици.Той идваше при нея почти всеки ден.Вечеряше вкусните салатки и котлети,сърми и апетитни други вкуснотии.И неизменно си тръгваше преди полунощ.
Разтревожени за щастието са съседките,сестрите,братовчедките,колегите.Най-активно я заливаха съвети и констатации.Катя мълчаливо отбягваше диалог,обсъждане .Не се сърдеше.Не отричаше….Минаваше седмица,месец,сезон.Тя мълчеше и продължаваше да облича изящните си дрешки,подчертавайки красивата си фигурка.Мъкнеше си чантите от пазаруването.После-от нейното жилище се носеше уханието на вкусните ѝ обеди или вечери.Даже в дъждовно време си оставаше неизменното сдържано момиче от петия етаж.
Така продължи до …Силният дъжд плющеше срещу нея и почти беше изтръгнал малкото кученце от ръцете на непозната старица.Бушуваше предесенната буря. Катя съжали жената и подаде своя чадър.Тичешком се отдалечи под плющящия дъжд…Ама че време.Не остана прическа.Не остана сухо ъгълче дори в пълната с продукти чанта.Дори майката се ядоса на щерка си за „себераздаването“.И че няма да види повече чадър от тази капризна бабка с кученцето…И прочие и прочие…Надвечер отново дойде Боби,нахрани се вкусно и побърза да си тръгне,както вече знаем,преди полунощ.И преди да заплющи поредният дъжд..
Ами така е,безотговорен човек си избрала,ненадежден и неясен.Всички отново констатират и съветват…Катя мълчи.Потъва в свои мисли,докато прибира съдовете и почиства кухнята.Няма днес и любим концерт.
Остава единствен „онлайн урокът по френски“…
Телефонен звън. Асансьорен шум. И една старица пред вратата.Със сух чадър.Покана за домашно кафе и сладкиш,когато има време.Така някак си се озари вечерта.И срещата в уютния стар дом недалеч от петия етаж на Катя.Изящната чашка с ароматното кафе.Тихият разговор за всичко наоколо.И самотните срещи с Боби.И бесмислените уроци по френски…О,не.Имам си внуче в Париж.Търсят човек да се грижи за него.Сега е трудно с детските градини….И така.До пълната яснота,че скоро трябва да замине. Самата Катя.И за дълго време.
Пак много съвети,уверения за незаменимост и неповторимост.Даже дойде и майката на Боби.Той сега ще се разведе и ще се пресели окончателно при нея.На петия етаж…Защото е неговата голяма любов…
Но на креслото е пакетчето с паспорта и еднопосочния билет до Париж.И красивото шалче в тюркоазен цвят.
И нетърпеливото напомняне на таксиметровия диспечер,че навън не вали и автомобилът чака пред входа…
Шум на асансьор.Изходът и грейналата предесенна улица. Да-да, всичко е опаковано. Ключовете ще са под изтривалката. Няма нищо за крадене. Бързане и кокетно тракане на токчетата по неравния тротоар..
Банална история 2.
Вече споделих за Катя и нейния шеметен начин да замине за Париж. Всъщност,не е толкова“шеметен“,колкото кратък.Без никакви трудности или „интервюта“. Без излишни договорки. Събраните вещи, оставеният ключ под изтривалката.Ранното такси пред входа. Сънени улици. Няколкото часа на летището, бавното поръчване на кафето и броенето левчетата.Неспокойното наблюдение над съседните масички с чакащи своето пътуване. Всеки нещо си пийва, хапва си някаква кифличка или сандвич. Предесенно летищно утро.Новодошла група с весели жени и мъже.Поръчват,търсят да поседнат.Така до Катя се настани някакъв абсолютен „свежар“ с меко яке от най-фина еленова кожа.В есенен цвят.Даже не я попита защо се намуси. Амиии,“провинциал“,помисли си тя. Тръгнал свят да види,и да се покаже. „Провинциалът“ удобно си сложи чинийката със закуската,глътна от ароматното си кафе и най-сетне погледна към нея с леко усмихнати очи. Все едно искаше да каже ,че няма вина за ранния час и теснотията в летищното кафене. Тя кисело му отвърна и усърдно задъвка сандвича си. Беше вече се смирила с нарушения личен комфорт. Оставаше около час до повикването на пътниците за полета. Ами да,ще го изтърпи.
Наведе се над екранчето на новичкия си телефон. Имаше съобщение от Париж. Очакват я вече. Да не се притеснява. Неее, не се вълнува вече. Решението е взето, доверието огражда съмненията. Няма повод и за угризения към някого. Трудното остава винаги след нас. А предстои бъдеще на работа с деца, семейство на претопили се руснаци. Цяла метаморфоза.
И възрастната жена със сугия чадър пред вратата.Наистина, шеметни седмици. Абе, и френски ще започне да учи. Има обещание за това. Усмихнатият „свежар“дояде закуската си,педантично сгъна салфетката. И типично провинциално запита къде заминава. Катя се изчерви ,май. Как да каже че бяга от есенната си реалност? Но „свежарят“ най-спокойно продължи да говори. Връщал се в Париж след хубав и заслужен отпуск. Омъжила се сестра му,пренасяли багажа ѝ . Сега е поизморен,но в Париж ще си отдъхне от семейната сватбена олелия. Работи в отдалечена клиника за белодробни заболявания. Хирург е. Не е новак,но само той е руснак там. Наложило се да учи много и отново всичко,на френски. Сега му е далеч по-леко. И в заключение -успокоителни думи,че и тя трябва да изживее такива времена. Протегна едната си ръка, подаде визитната си картичка и тръгна бавно към безмитния магазин.Имал да прави покупки на сувенири за приятелите си от клиниката.
Катя взе протегнатата визитка и аха да каже нещоси,“свежарят“ беше вече между щандовете със сувенири. Помълча, послуша неопределения шум от „заминаващи“ и се понесе към изхода за своя полет.В главата нямаше нито милиграм оформена мисъл или някаква емоция.Пооправи копринената блузка под красивото си якенце. Как ли ще изглежда в очите на очакващите я „работодатели“?
Озърна се и за „свежаря“,зает с покупките си.Наистина не изглежда зле. „Пофранцузил“ се е. Предстоеше да се люлее в „Аерофлот“ още 3-4 часа…
/Има продължение :)/
Вижте по-малко
